Доклад за България за 2020 г., който се издава в рамките на Европейския семестър.

Докладът включва теми като публични финанси и данъчно облагане; финансов сектор; пазар на труда, образование и социална политик; конкурентоспособност, реформи и инвестиции; екологична устойчивост.

Представяме на Вашето внимание текста в частта „Социална политика“:

Социална политика

Въпреки че намалява, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, продължава да е много голям. Въпреки че делът им намалява (от 41,3 % през 2015 г. на 32,8 % през 2018 г.), около 2,3 милиона българи все още са изложени на риск от бедност или социално изключване. Благодарение на положителното развитие на пазара на труда делът на хората, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, продължи да намалява, достигайки 9 % през 2018 г., и понастоящем е на средното за ЕС равнище. Независимо от това делът от цялото население, който все още не може да си позволи основни стоки или услуги, е спаднал само до 20,9 %, като остава почти четири пъти по-голям от средния за ЕС, а паричната бедност остава непроменена.

Ситуацията е много различна в отделните райони. Процентът на изложените на риск от бедност или социално изключване в Северозападния район (44,4 %) е почти двойно по-висок от този в Югозападния район (23,0 %). В същото време райони като Северен централен, където през 2010 г. делът на бедните беше най-голям (58,7 %), успяха през 2018 г. да намалят този дял почти наполовина. Населението в селските райони продължава да бъде силно засегнато от рисковете от бедност и слабия достъп до услуги. Реалният медианен доход на жителите на селските райони е 61 % от този на домакинствата в градските райони (средната стойност за ЕС е 84 %). Освен това домакинствата с много нисък интензитет на икономическа активност са два пъти повече в селските райони, отколкото в градовете. Европейската програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица продължава да бъде най-важният инструмент за намаляване на крайната бедност. През 2018 г. беше предоставена подкрепа на над 530 000 души, сред които близо 140 000 деца и все по-голям брой хора с увреждания(^[1]).

Въпреки че заплатите се увеличават, бедността сред работещите не намалява, а социалната закрила за работниците продължава да бъде предизвикателство. През 2018 г. делът на работещите бедни леко се увеличи, достигайки 10,1 %, като това е второто му най-високо равнище от 2006 г. насам. В домакинствата със среден и нисък интензитет на икономическа активност се наблюдават значително по-високи равнища на бедност сред работещите в сравнение със средните стойности за ЕС. Особено тревожно е положението на младите работници, 15,4 % от които са засегнати от бедност сред работещите, което бележи непрекъснато влошаване от 2013 г. насам (^[2]). Противно на общата тенденция в ЕС, от 2016 г. насам при самостоятелно заетите лица в България се наблюдава по-ниско равнище на бедност на работещите(^[3]), отколкото при наетите лица, но те нямат достъп до обезщетения за безработица, нито до застраховка за трудова злополука и професионално увреждане.

Енергийната бедност продължава да е широко разпространен проблем в България, в повечето райони и в различните демографски групи. Макар че делът им постоянно намалява от 2011 г. насам, през 2017 г. 36,5 % от домакинствата не бяха в състояние да поддържат своите жилища достатъчно отоплени, а 31,1 % имаха просрочени задължения по сметки за комунални услуги, което поставя България сред държавите членки с най-високи равнища на енергийна бедност в ЕС(^[4]).  Проблемът се изостря от относително малкото покритие на социалните помощи и ниската енергийна ефективност. Политиките в областта на енергийната бедност са съсредоточени главно върху финансовата помощ или санирането и модернизирането на жилищни сгради. Предвид либерализирането на пазара на електроенергия за битовите потребители правителството обяви, че ще бъде въведен механизъм за защита на уязвимите потребители на електроенергия(^[5]).

Образователната степен и семейната среда са основните определящи фактори за рисковете от бедност. Много голяма част от изложените на риск от бедност и работещите бедни са хора с образование по-ниско от начално, начално и прогимназиално образование. Децата на нискоквалифицираните родители продължават да са в по-голям риск от бедност в сравнение с децата на висококвалифицираните родители, като разликата през 2018 г. беше 65,2 процентни пункта, далеч над средното за ЕС равнище от 43,3 процентни пункта. Домакинствата с един родител, с повече от едно дете и домакинствата, в които само един от родителите работи, също е по-вероятно да са изложени на рискове от бедност. През 2018 г. 33,7 % от децата (на възраст 0—17 години) бяха изложени на риск от бедност или социално изключване.

При децата неравенството на възможностите продължава да е голямо. Последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показват, че процентът на учениците на възраст 15 години с нисък социално-икономически статус, които постигат слаби резултати по четене, е с 44,9 процентни пункта по-голям, отколкото при тези с висок социално-икономически статус. Прилагането на мерки за справяне с тези предизвикателства би допринесло за постигането на ЦУР 1 „Изкореняване на бедността“, ЦУР 4 „Качествено образование“ и ЦУР 10 „Намаляване на неравенствата“.

Въпреки че намалява, процентът на изложените на риск от бедност или социално изключване възрастни хора остава голям. Рискът от бедност или социално изключване сред хората на възраст 65 и повече години продължава да е голям, като през 2018 г. на такъв риск бяха изложени 45,1 % от тях. Въпреки индексацията на пенсиите през последните години(^[6]) от юли 2020 г. минималната пенсия през 2020 г. ще бъде 250 BGN (125 EUR) на месец, т.е. все още с 31 % под прага на риска от изпадане в бедност от 363 BGN (182 EUR), от което са засегнати около 800 000 пенсионери. Освен това системата за социални обезщетения все още допринася сравнително малко за намаляване на бедността: 25,4 % в България в сравнение с 33,2 % за ЕС (вж. графика 4.3.3). Това се дължи и на ниското равнище на социалните инвестиции като цяло(^[7]). Най-голямото намаление на процента на бедността бе постигнато от функцията „Обезщетения за болест и инвалидност“, но дори в този случай ефектът през 2017 г. беше по-малък, отколкото през 2008 г.

Неравенството по отношение на доходите започна да намалява, но продължава да бъде голямо. През 2018 г. делът на доходите на най-богатите 20 % (S80/S20) от населението беше почти осем пъти по-голям от дела на най-бедните 20 %, като тази разлика е най-голямата в ЕС, където средното съотношение е 5,17(^[8]). За този резултат допринасят все още ниските равнища на минималния доход и на пенсиите за старост. Капацитетът на данъчната система и на системата за социална сигурност за намаляване на неравенството по отношение на доходите е един от най-слабите в ЕС: това се измерва чрез съотношението S80/S20, като данъците намаляват неравенството по отношение на доходите само с 4 % (13 % за ЕС), а обезщетенията за социална сигурност с 28 % (35 % в ЕС) (вж. графика 4.3.3).

Цялостната адекватност и покритие(^[9]) на схемата за минимален доход продължават да са слаби, а индексация не се предвижда (вж. графика 4.3.4). В основата на българската система за подпомагане на лицата с минимални доходи са месечната социална помощ и помощите за отопление. Критериите за допустимост и за двете помощи се основават на официалния гарантиран минимален доход (ГМД). След административното увеличение на ГМД през 2018 г. от 65 BGN (33,32 EUR) на 75 BGN (38,35 EUR) не са правени актуализации и не се предвиждат обективни критерии за индексация. От януари 2020 г.(^[10]) за определянето на месечните помощи само за хората с увреждания ще се използва линията на бедността(^[11]). През 2019 г. броят на регистрираните бенефициери на месечна социална помощ продължи да намалява, достигайки 26 000 души, според представените от правителството данни (т.е. приблизително 2 % от групата на изложените на риск от бедност). Този вид подкрепа е неефективна и непривлекателна поради цялостния ѝ малък размер, относително рестриктивните критерии за допустимост и липсата на механизми за плавно преминаване от социалното подпомагане към заетост, с подходящата комбинация от активни политики по заетостта и помощни услуги. Критериите за допустимост на обезщетенията за минимален доход не включват възможност да не се отчита определена част от дохода, освен дохода от еднодневни договори, което влияе на включването в първичния трудов пазар. От друга страна, с промените в критериите за достъп(^[12]) до помощта за отопление, извършени през 2019 г., и с увеличението с 24,5 % на сумите, получателите на тази помощ се увеличиха с 21 % в сравнение с 2018 г.

Голямото текучество на персонала и тежките условия на труд оказват влияние върху качеството на социалните услуги. Такова влияние оказват и относително ниските заплати и ограничените възможности за обучение. Неотдавнашното увеличение на заплатите в сектора на образованието доведе до допълнителен отлив на персонал от социалния сектор. Считано от 2020 г. социалните работници ще получат увеличение от 15 %. При все това по-голямата част от тях все още живеят със заплати, близки до минималната работна заплата(^[13]). 

Реформата на социалните услуги се извършва с бавни темпове, които се забавиха още повече. Влизането в сила на новия закон за социалните услуги, приет в началото на 2019 г., беше отложено с шест месеца в края на годината, което създава допълнителна несигурност. Новите разпоредби предвиждат мерки за справяне с хронично недостатъчното финансиране чрез въвеждане на правила за по-точно определяне на стандартите за финансиране на социалните услуги. Национална карта на социалните услуги, която ще бъде изготвена съвместно с общините, ще има за цел да се преодолеят неравномерното териториално разпределение и недостатъчното покритие и качество на услугите. Предвижда се създаването на нова агенция(^[14]), която ще има контролни функции. Със специален проект по линия на ЕСФ ще бъде подпомогнато създаването на методологичната рамка, актуализирането на стандартите за качество и квалификацията на персонала на агенцията. Отлагането на влизането в сила на реформата обаче поражда несигурност по отношение на ефекта от новите разпоредби.

Ромите продължават да са изправени пред сериозни предизвикателства. Процентът на изложените на риск от бедност (86 %) продължава да е много голям. 65 % от ромите все още живеят в жилища без основни санитарни условия, а само 13 % посочват, че са в състояние да си позволят едноседмична почивка(^[15]). Делът на ромите, живеещи в квартали, където всички или повечето от техните съседи са от същия етнически произход, е най-висок (83 %) сред държавите, в които Агенцията на Европейския съюз за основните права осъществява проучвания, което се отразява пряко на училищната сегрегация. Новите мерки имат за цел да се подобри участието в образованието и да се намали броят на преждевременно напускащите училище деца (вж. раздел 4.3.3). Съществуват няколко проекта за насърчаване на приобщаването на ромите чрез интегрирани мерки, които се подкрепят по линия на Европейския социален фонд. През 2019 г. Националният съвет по етническите и интеграционните въпроси възобнови дейността си, поемайки функции по координация и мониторинг. Въпреки това неговата работна програма и специфични дейности все още не са изготвени.

Делът на живеещите в лоши жилищни условия е много голям, което възпрепятства социалното приобщаване. През 2018 г. делът на обитателите на жилища с изключително лоши условия беше 10 пъти по-голям от средния за ЕС, а 50 % от българите, изложени на риск от бедност, живеят в домакинства с прекомерни жилищни разходи. Политиките за социално жилищно настаняване са децентрализирани, липсва стратегическа рамка, а помощите за жилищно настаняване представляват незначителна част от общите социални помощи. Няма конкретни мерки за предотвратяване на бездомничеството, нито се обръща специално внимание на социалната реинтеграция на бездомните хора, с изключение на центровете за временно настаняване и приютите, чийто капацитет се изчерпва през зимния сезон(^[16]). Очаква се с новия закон за социалните услуги да бъде разгледан въпросът за бездомничеството с нова услуга от 2021 г. нататък.

За хората с увреждания все още е трудно да водят независим живот. През 2018 г. делът на изложените на риск от бедност или социално изключване хора с увреждания беше 49,5 %, с 19,5 процентни пункта по-голям, отколкото при хората без увреждания, и с 20,7 процентни пункта над средното за ЕС. Новото законодателство се стреми да подобри обхвата и адекватността на помощта(^[17]) в зависимост от степента на увреждането и индивидуалните нужди. Българските органи съобщават, че след въвеждането на новата методология за определяне и актуализиране на месечната помощ(^[18]), броят на получателите на помощта се е увеличил с 30 %. Освен това през 2021 г. ще бъде създадена нова държавна агенция, която да координира политиката за хората с увреждания въз основа на индивидуални оценки и помощ. Удовлетворяването на различните потребности от помощ и предоставянето на алтернативи и на достъпна среда ще позволят на хората с увреждания да участват в общността.

Все още е в ход утвърждаването на новите услуги и всеобхватната подкрепа за децата вследствие на приключването на първоначалния процес на деинституционализация. Бяха закрити всички специализирани институции за деца с увреждания. През 2019 г. броят на децата в специализирани институции намаля с 93 % в сравнение с 2010 г. (от 7 587 на 495 деца). От определените за закриване през 2009 г. 137 институции(^[19]) останаха само 21. През този период, основно чрез пилотни проекти по ЕСФ, броят на социалните услуги за подпомагане на децата и семействата в общността с алтернативни възможности за консултации и дневни грижи, включително услуги за приемна грижа, се увеличи три пъти. В местните и националните бюджети има възможност за по-добро обезпечаване на устойчивостта, качеството и достъпността на услугите за всички ползватели.

Увеличава се търсенето на услуги за дългосрочни грижи и се разработват нови инфраструктури и услуги. През 2016 г. докладваният процент на неудовлетворени нужди от полагане на домашни грижи бе най-високият в ЕС — 65,1 %, а броят на лицата, предоставящи услуги за дългосрочни грижи, е далеч под средния за ЕС(^[20]). Правителството прие национална стратегия за дългосрочни грижи и план за действие за периода 2018—2021 г., чиято основна цел е да се разработят услуги за дългосрочни грижи за хората с увреждания и възрастните хора. Въпреки това процесът на реформи на системата и преобразуване и закриване на съществуващите 161 специализирани институции, в които се полагат грижи за 11 000 възрастни, е в началната си фаза и се планира да продължи до 2034 г.(^[21]). Чрез европейските структурни фондове се оказва подкрепа за реформите на тези институции, създаването на карта на инфраструктурата и разработването на нови услуги, като например предлагана в общността подкрепа в дневни центрове и интегрирани мобилни услуги за здравно и социално подпомагане в домашната среда.

(^[1])            Повече от 200 общини осигуряваха ежедневно топъл обяд за над 50-те хиляди бенефициери, наред със задължителните придружаващи мерки за социално приобщаване.

(^[2])            През 2013 г. равнището на бедността на работещите млади хора беше 6,5 %.

(^[3])            През 2017 г. процентът работещите бедни сред самостоятелно заетите лица в България беше 8,8 %, много по-малък от средния за ЕС (22,2 %), но с голяма променливост от година на година.

(^[4])            Европейска комисия (2019). Доклад за държавата членка на Обсерватория на ЕС на енергийната бедност (EPOV) — България, достъпен на адрес: https://www.energypoverty.eu/observatory-documents/bulgaria.

(^[5])            В съответствие с Директива 2009/72, изменена с Директива 2019/944 относно вътрешния пазар на електроенергия.

(^[6])            Увеличението на пенсиите се извършва масово, с равен процент за всички — през 2018 г. с 3,8 %, през 2019 г. — с 5,7 %. Планираното за юли 2020 г. увеличение е с 6,7 %. От 1 юли 2019 г. минималната месечна пенсия бе увеличена от 207,60 BGN (103,8 EUR) на 219,43 BGN (109,7 EUR). Социалната пенсия бе увеличена от 125,58 BGN (62,79 EUR) на 132,74 BGN (66,37 EUR).

(^[7])            Според данните, предоставени на Европейската система за интегрирана статистика на социалната закрила (ESSPROS), разходите за социална закрила, включително функциите „Навършена възраст/Старост“ „Болест/Здравна грижа“, „Семейство/Деца“, „Безработица“ и „Жилищни нужди“ и „Социално изключване“, са представлявали едва 17 % от БВП през 2017 г.

(^[8])            Показателят S80/S20 спадна от 8,2 през 2017 г. на 7,66 през 2018 г.

(^[9])            Рамка за сравнителен анализ на минималните доходи, която се използва от Комитета за социална закрила. За повече подробности вж. Предложението за съвместен доклад за заетостта за 2020 г.

(^[10])          През септември 2019 г. правителството прие нова методика за определяне на линията на бедност за страната, която до голяма степен се основава на методиката на EU-SICL (статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот).

(^[11])          Линия на бедност: 363 BGN (185,5 EUR), подлежаща на годишна индексация.

(^[12])          Общият размер на помощта за отопление е 93,18 BGN (46 EUR) на месец, или 465,90 BGN (233 EUR) на отоплителен сезон.

(^[13])          Изчисления на Европейската комисия (2019).

(^[14])          Агенцията за качеството на социалните услуги ще лицензира доставчиците на социални услуги, ще разработва нормативни стандарти за качество, ще гарантира зачитането на правата на потребителите, ще извършва последващ контрол и ще следи за качеството на социалните услуги на общинско равнище, предоставяни както от общините, така и от други доставчици на услуги, и ще оценява тяхната ефективност.

(^[15])          Доклад относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите.

(^[16])          Доклад на Европейската мрежа за социална политика относно бездомничеството: в страната има 13 центъра за временно настаняване и 2 приюта с капацитет съответно 617 и 70 места.

(^[17])          Законът за хората с увреждания и Законът за личната помощ, приети през декември 2018 г.

(^[18])          В зависимост от степента на увреждането месечната помощ варира от 7 % до 57 % от линията на бедността, която бе определена на 348 BGN през 2019 г.

(^[19])          Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България до 2025 г.“.

(^[20])          ОИСР (2019). Ensuring an adequate LTC workforce (Осигуряване на подходяща работна ръка в сферата на дългосрочните социални грижи).

(^[21]) За закриване са подготвени само пет дома за пълнолетни лица с психични разстройства и пет дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост.

*********************************

С целия доклад може да се запознате ТУК.